Jan 15, 2013, 2:49 AM

Пътища

  Poetry
750 0 3

-----



Има пътища много, различни —
със завои, безкрайни и стръмни.
Никой път на друг път не прилича —
в ден замръквам, а в нощи осъмвам.

На челото в дълбоките дири
трупам спомени — тежки пътеки.
Още вятър в косите ми свири
за мечтите ми, в дните нелеки.

Онзи път, дето веждите сключват
е и плитка река, но и урва —
през сълзи и през благополучия
преминавам.
Той скъпо ми струва!

Някой ден, натежат ли годините,
и докосна ли с пръсти Вратата —
аз спокойна през нея ще мина,
без да нося на гръб суетата.

Изпреварила опитно злото,
ще запазя следите си цели,
за да могат — по пътя в челото
да поемат децата ми смело!

 

-----

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....