21 ene 2012, 4:18

Пътница съм...

  Poesía
1.3K 0 16
Чуваш ли тътена сърдечен?
Туптящ, крещейки, че си жив.
Пътница съм, а ти обречен,
в самотния ти свят страхлив.

Кръвта във вените ми застоя,
разкъсваше ме част по част.
Младостта в годините ми опустя,
от цвете се превърнах в храст.

Чуваш ли вятъра да стене?
Нощем от дланите ми пи сълзи?
Чуваш ли? Не остана време.
Пътница съм. Сбогом! А ти мълчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...