21 янв. 2012 г., 04:18

Пътница съм...

1.3K 0 16
Чуваш ли тътена сърдечен?
Туптящ, крещейки, че си жив.
Пътница съм, а ти обречен,
в самотния ти свят страхлив.

Кръвта във вените ми застоя,
разкъсваше ме част по част.
Младостта в годините ми опустя,
от цвете се превърнах в храст.

Чуваш ли вятъра да стене?
Нощем от дланите ми пи сълзи?
Чуваш ли? Не остана време.
Пътница съм. Сбогом! А ти мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...