Jan 21, 2012, 4:18 AM

Пътница съм...

  Poetry
1.3K 0 16
Чуваш ли тътена сърдечен?
Туптящ, крещейки, че си жив.
Пътница съм, а ти обречен,
в самотния ти свят страхлив.

Кръвта във вените ми застоя,
разкъсваше ме част по част.
Младостта в годините ми опустя,
от цвете се превърнах в храст.

Чуваш ли вятъра да стене?
Нощем от дланите ми пи сълзи?
Чуваш ли? Не остана време.
Пътница съм. Сбогом! А ти мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...