Пътница съм...
Чуваш ли тътена сърдечен?
Туптящ, крещейки, че си жив.
Пътница съм, а ти обречен,
в самотния ти свят страхлив.
Кръвта във вените ми застоя,
разкъсваше ме част по част.
Младостта в годините ми опустя,
от цвете се превърнах в храст.
Чуваш ли вятъра да стене?
Нощем от дланите ми пи сълзи?
Чуваш ли? Не остана време.
Пътница съм. Сбогом! А ти мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
