12 mar 2025, 10:00

Пътник

  Poesía
308 2 1

ПЪТНИК 

 

... разделям се полека-лека със глупавите си мечти – 
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти, 
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – 
писалище със пет дъсчици все някой ден да ми скове,
солист в бял хор от райски птици да си му пея с векове! 

 

Нелепиците си загърбил – горчилки медиен петмез, 
да си забравя всички скърби, в които дишал съм до днес. 
Да имам още два живота връз своя недописан лист! –   
един – за пътя към Голгота, друг – да го мина благ и чист.
Смирено си вървя към края. Поне с мечтите бях богат.
Един Човек на път към Рая, живял във безчовечен Ад.

 

10 март 2025 г. 
гр. Варна, 19, 15 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...