Пътник
ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! –
писалище със пет дъсчици все някой ден да ми скове,
солист в бял хор от райски птици да си му пея с векове!
Нелепиците си загърбил – горчилки медиен петмез,
да си забравя всички скърби, в които дишал съм до днес.
Да имам още два живота връз своя недописан лист! –
един – за пътя към Голгота, друг – да го мина благ и чист.
Смирено си вървя към края. Поне с мечтите бях богат.
Един Човек на път към Рая, живял във безчовечен Ад.
10 март 2025 г.
гр. Варна, 19, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
