Пътник

ПЪТНИК 

... разделям се полека-лека със глупавите си мечти – 
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти, 
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – 
писалище със пет дъсчици все някой ден да ми скове,
солист в бял хор от райски птици да си му пея с векове! 

Нелепиците си загърбил – горчилки медиен петмез, 
да си забравя всички скърби, в които дишал съм до днес. 
Да имам още два живота връз своя недописан лист! –   
един – за пътя към Голгота, друг – да го мина благ и чист.
Смирено си вървя към края. Поне с мечтите бях богат.
Един Човек на път към Рая, живял във безчовечен Ад.

10 март 2025 г. 
гр. Варна, 19, 15 ч.