Забравил (Забраван Забраванов)
46 90
25 abr 2007, 0:41

Пътник 

  Poesía
597 0 4
 

П ъ т н и к


БЕЛОЛИКИЯТ ДЕН Е ОТМИНАЛ

и  грамадна, Нощта  мe  прегръща, 

и луната е виснала, синя  

над снега по заспалите къщи.


А пътеките кротко  отплуват

и потръпват зад мен далнините,

дето вятърът сънен надува

бели гайди  по снежните дипли...


Колко дълъг е пътят към Храма?

Светлини?

Снегове?

Тъмнината?...

Или само оптична измама

дето няма отсам и оттатък?


А навътре, и все по-навътре,

светещ кладенец, в него - спирала...


Докато от скръбта си откъртиш

на  комета опашката бяла...





© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??