Пътник
П ъ т н и к
БЕЛОЛИКИЯТ ДЕН Е ОТМИНАЛ
и грамадна, Нощта мe прегръща,
и луната е виснала, синя
над снега по заспалите къщи.
А пътеките кротко отплуват
и потръпват зад мен далнините,
дето вятърът сънен надува
бели гайди по снежните дипли...
Колко дълъг е пътят към Храма?
Светлини?
Снегове?
Тъмнината?...
Или само оптична измама
дето няма отсам и оттатък?
А навътре, и все по-навътре,
светещ кладенец, в него - спирала...
Докато от скръбта си откъртиш
на комета опашката бяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
