Пътник
П ъ т н и к
БЕЛОЛИКИЯТ ДЕН Е ОТМИНАЛ
и грамадна, Нощта мe прегръща,
и луната е виснала, синя
над снега по заспалите къщи.
А пътеките кротко отплуват
и потръпват зад мен далнините,
дето вятърът сънен надува
бели гайди по снежните дипли...
Колко дълъг е пътят към Храма?
Светлини?
Снегове?
Тъмнината?...
Или само оптична измама
дето няма отсам и оттатък?
А навътре, и все по-навътре,
светещ кладенец, в него - спирала...
Докато от скръбта си откъртиш
на комета опашката бяла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Забраван Забраванов Все права защищены
