Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
Apr 25, 2007, 12:41 AM

Пътник

  Poetry
805 0 4
 

П ъ т н и к


БЕЛОЛИКИЯТ ДЕН Е ОТМИНАЛ

и  грамадна, Нощта  мe  прегръща, 

и луната е виснала, синя  

над снега по заспалите къщи.


А пътеките кротко  отплуват

и потръпват зад мен далнините,

дето вятърът сънен надува

бели гайди  по снежните дипли...


Колко дълъг е пътят към Храма?

Светлини?

Снегове?

Тъмнината?...

Или само оптична измама

дето няма отсам и оттатък?


А навътре, и все по-навътре,

светещ кладенец, в него - спирала...


Докато от скръбта си откъртиш

на  комета опашката бяла...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0