23 mar. 2008 1:35

Пътник 

  Poesía
1023 0 8

© Стефка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Кожата настръхнала, не от студ...от раздяла."
    Много ми хареса този стих !!!
    Браво!!!
  • "Но кълни майко, проклинай..."
    Кого? Някога е било
    "таз черна турска прокуда,
    дето нас млади пропъди
    по тази тежка чужбина..."

    А сега кого да кълне майката?
  • Трудно е да тръгнеш,понякога е трудно и да се върнеш,а най-трудно е когато изгубиш посоката.Избери своя път и никога не го губи!Поздрави от сърце и душа.
  • Най-тежкото пътуване и най-трудното завръщане е това към себе си!
    И ако не се намериш...
    Поздрави, Стеф, виждам, че отдавна си се открила!
  • Имаш добри находки. Продължавай да четеш, превеждаш и пишеш - смисъл има!
  • Почти няма семейство, на което приятел или роднина да не е заминал... Това е срамно за България... Натъжи ме стихът ти...
  • "багажа част от теб направил си,
    а бремето... носиш, прегърбен, унил." - много е силно..и цялото!
  • "Дори име нямаш, в забрава потъна,
    багажа част от теб направил си,
    а бремето... носиш, прегърбен, унил.."

    Аз съм "пътник" и стихът ти определено ми подейства! Браво, Стефи!
Propuestas
: ??:??