23.03.2008 г., 1:35 ч.

Пътник 

  Поезия
5.0 / 9
1750 0 8
Вятър студен под нозете му диша,
кожата настръхнала, не от студ... от раздяла.
Във гърлото му - буца заседнали думи,
а в очите - блещукат сълзи.
Устни потрепват, сърцето жално потупва.
Релси прашни... отразени в лицето,
в лицето-рисунка... на този Пътник.
И ето... поредният път на раздяла...
...
На този перон той оставил е
и майка, и дом, и любов.
Къде отиваш, Страннико? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
  • Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...
  • Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез. Кърви вселената, превърната в сълза. Проко...

Още произведения »