Mar 23, 2008, 1:35 AM
Пътник
Вятър студен под нозете му диша,
кожата настръхнала, не от студ... от раздяла.
Във гърлото му - буца заседнали думи,
а в очите - блещукат сълзи.
Устни потрепват, сърцето жално потупва.
Релси прашни... отразени в лицето,
в лицето-рисунка... на този Пътник.
И ето... поредният път на раздяла...
...
На този перон той оставил е
и майка, и дом, и любов.
Къде отиваш, Страннико?
По кои кални пътеки ще бродиш?
Дори име нямаш, в забрава потъна,
багажа част от теб направил си,
а бремето... носиш, прегърбен, унил...
А той, върви, рисувайки чужди мечти,
а своите -
... заровил отдавна в пръстта.
Ти ще се завърнеш, Пътнико - дано не бъде прекалено късно.
Ти ще си дойдеш, скитнико, Земята родна ще целунеш,
но много от нас не ще видиш отново.
© Стефка Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Но кълни майко, проклинай..."
Кого? Някога е било
"таз черна турска прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина..."
А сега кого да кълне майката? -
Трудно е да тръгнеш,понякога е трудно и да се върнеш,а най-трудно е когато изгубиш посоката.Избери своя път и никога не го губи!Поздрави от сърце и душа.
-
Най-тежкото пътуване и най-трудното завръщане е това към себе си!
И ако не се намериш...
Поздрави, Стеф, виждам, че отдавна си се открила!
-
Имаш добри находки. Продължавай да четеш, превеждаш и пишеш - смисъл има!
-
Почти няма семейство, на което приятел или роднина да не е заминал... Това е срамно за България... Натъжи ме стихът ти...
-
"багажа част от теб направил си,
а бремето... носиш, прегърбен, унил." - много е силно..и цялото! -
"Дори име нямаш, в забрава потъна,
багажа част от теб направил си,
а бремето... носиш, прегърбен, унил.."
Аз съм "пътник" и стихът ти определено ми подейства! Браво, Стефи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми хареса този стих !!!
Браво!!!