Преминах бързо от лятна илюзорност
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно,
параклис ми е сипващата се зора.
А в мен времето е скрило твърдо късче,
застинал камък, неизплют в нощта.
Не бързах, не може всичко наведнъж,
аз знам, животът бързо отминава.
Не чезнех, не ламтях за лъвска стръв.
Рискувам, тази нощ ще отпътувам...