Пътник
Преминах бързо от лятна илюзорност
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно,
параклис ми е сипващата се зора.
А в мен времето е скрило твърдо късче,
застинал камък, неизплют в нощта.
Не бързах, не може всичко наведнъж,
аз знам, животът бързо отминава.
Не чезнех, не ламтях за лъвска стръв.
Рискувам, тази нощ ще отпътувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
