тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
2.11.2009 г., 1:24 ч.

Пътник 

  Поезия » Философска
489 0 4

Преминах бързо от лятна илюзорност

и в мигове не се повторих ни веднъж.

Претърсвах се в сезони след сезони,

навреме исках, време, да те спра от път.

 

За жалост май е вече твърде късно,

параклис ми е сипващата се зора.

А в мен времето е скрило твърдо късче,

застинал камък, неизплют в нощта.

 

Не бързах, не може всичко наведнъж,

аз знам, животът бързо отминава.

Не чезнех, не ламтях за лъвска стръв.

Рискувам, тази нощ ще отпътувам...

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всички сме пътници. Все ходим по различни пътища.
  • "Рискувам, тази нощ ще отпътувам..."

    Рискувай,може би си струва по въжетата
    на времето да тръгнеш да пътуваш.
    Среднощно, в неизвестни измерения
    да приютиш вълшебството на музите...
  • "Рискувам, тази нощ ще отпътувам..." Този последен ред, ме впечатли силно! Сякаш с него казваш всичко!
    Поздрав!

  • "...не може всичко наведнъж".....отпиваме от любовта по глътка,/като вино/
    !!! Харесах!!!
Предложения
: ??:??