Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
9 dic 2014, 7:43

Пътувам 

  Poesía
508 1 6

Пътувам из България.

Пътувам с влак, с кораб, с кола -

яздя кон, препускам с вятъра

обвързана на воля.

Не ме е грижа. Боса газя обширните поля,

пия от водата ледена на земните недра.

Спирам под елите,

дишам въздуха кристален,
дишам с пълна гръд .

Късам дъхави цветя,

кича си косите спуснати в здрач.

Смея се на воля. Нали съм у дома?

Нигде няма като Рила, Пирин и Балкана -

стража верен, делящ родината на две.

Дунав се синее , в равнината пеят житни класове.

Стара планина люлее мощни рамене,

 в Родопите ме посрещат с гайда и хорце.

Времето пътува заедно с мен.

Носи ми утеха, болка, сълзи!

Носи надежда на птичи криле!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!Обичам родината си и страдам...!!!
  • Много истинско и патриотично, стихотворение! Грабна ме от първия прочит и ме изпълни с гордост и умиление по родината. Трябва да се пишат повече такива произведения!
  • Благодаря!Родината е важна, както семейството.Поздрави!
  • Поздравявам те за постигнатото стихотворение!
    България преди всичко,Васе!
    Отново Весели празници! Хубав ден!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
Propuestas
: ??:??