Пътувам
Пътувам из България.
Пътувам с влак, с кораб, с кола -
яздя кон, препускам с вятъра
обвързана на воля.
Не ме е грижа. Боса газя обширните поля,
пия от водата ледена на земните недра.
Спирам под елите,
дишам въздуха кристален,
дишам с пълна гръд .
Късам дъхави цветя,
кича си косите спуснати в здрач.
Смея се на воля. Нали съм у дома?
Нигде няма като Рила, Пирин и Балкана -
стража верен, делящ родината на две.
Дунав се синее , в равнината пеят житни класове.
Стара планина люлее мощни рамене,
в Родопите ме посрещат с гайда и хорце.
Времето пътува заедно с мен.
Носи ми утеха, болка, сълзи!
Носи надежда на птичи криле!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
