19 may 2006, 12:25

Пътуваме по стръмните пътеки

  Poesía
820 0 8
  • Пътуваме по стръмните пътеки
    на днешните копнежи и мечти.
    А вчерашните са отминали,
    за утрешните рано е, нали...
    Посоките се губят сред безкрая -
    с невиждащи очи ще ги следим.
    Дали по вярната сме тръгнали, не зная.
    Но, зная, че трябва да ги извървим.
    Животът е пътуване към края,
    а краят е началото на нов живот.
    Дълбоко в себе си копнея
    да бъда там със теб, Любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!!!
  • Посоките се губят сред безкрая -
    Поздрав, Джейни!



  • И на мен този ми беше от любимите твои стихове, но си позволявам само да те посъветвам вместо "Но, зная, че трябва да ги извървим" заради ритъма да бъде "Но, знам, че трябва да ги извървим", но и да не го промениш пак си ми харесва

  • Ей, ще ти се карам! Как си посмяла и това да изтриеш!
    Това си го бях харесала много, много!!! Прекрасно е! Усмивки!
  • Благодаря ви!
    Както за тези ,така и за другите коментари!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...