19 may 2006, 12:25

Пътуваме по стръмните пътеки

  Poesía
819 0 8
  • Пътуваме по стръмните пътеки
    на днешните копнежи и мечти.
    А вчерашните са отминали,
    за утрешните рано е, нали...
    Посоките се губят сред безкрая -
    с невиждащи очи ще ги следим.
    Дали по вярната сме тръгнали, не зная.
    Но, зная, че трябва да ги извървим.
    Животът е пътуване към края,
    а краят е началото на нов живот.
    Дълбоко в себе си копнея
    да бъда там със теб, Любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!!!
  • Посоките се губят сред безкрая -
    Поздрав, Джейни!



  • И на мен този ми беше от любимите твои стихове, но си позволявам само да те посъветвам вместо "Но, зная, че трябва да ги извървим" заради ритъма да бъде "Но, знам, че трябва да ги извървим", но и да не го промениш пак си ми харесва

  • Ей, ще ти се карам! Как си посмяла и това да изтриеш!
    Това си го бях харесала много, много!!! Прекрасно е! Усмивки!
  • Благодаря ви!
    Както за тези ,така и за другите коментари!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...