19.05.2006 г., 12:25

Пътуваме по стръмните пътеки

821 0 8
  • Пътуваме по стръмните пътеки
    на днешните копнежи и мечти.
    А вчерашните са отминали,
    за утрешните рано е, нали...
    Посоките се губят сред безкрая -
    с невиждащи очи ще ги следим.
    Дали по вярната сме тръгнали, не зная.
    Но, зная, че трябва да ги извървим.
    Животът е пътуване към края,
    а краят е началото на нов живот.
    Дълбоко в себе си копнея
    да бъда там със теб, Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!!!
  • Посоките се губят сред безкрая -
    Поздрав, Джейни!



  • И на мен този ми беше от любимите твои стихове, но си позволявам само да те посъветвам вместо "Но, зная, че трябва да ги извървим" заради ритъма да бъде "Но, знам, че трябва да ги извървим", но и да не го промениш пак си ми харесва

  • Ей, ще ти се карам! Как си посмяла и това да изтриеш!
    Това си го бях харесала много, много!!! Прекрасно е! Усмивки!
  • Благодаря ви!
    Както за тези ,така и за другите коментари!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...