May 19, 2006, 12:25 PM

Пътуваме по стръмните пътеки

  Poetry
817 0 8
  • Пътуваме по стръмните пътеки
    на днешните копнежи и мечти.
    А вчерашните са отминали,
    за утрешните рано е, нали...
    Посоките се губят сред безкрая -
    с невиждащи очи ще ги следим.
    Дали по вярната сме тръгнали, не зная.
    Но, зная, че трябва да ги извървим.
    Животът е пътуване към края,
    а краят е началото на нов живот.
    Дълбоко в себе си копнея
    да бъда там със теб, Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!!!
  • Посоките се губят сред безкрая -
    Поздрав, Джейни!



  • И на мен този ми беше от любимите твои стихове, но си позволявам само да те посъветвам вместо "Но, зная, че трябва да ги извървим" заради ритъма да бъде "Но, знам, че трябва да ги извървим", но и да не го промениш пак си ми харесва

  • Ей, ще ти се карам! Как си посмяла и това да изтриеш!
    Това си го бях харесала много, много!!! Прекрасно е! Усмивки!
  • Благодаря ви!
    Както за тези ,така и за другите коментари!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....