5 dic 2007, 12:13

Пътуване

  Poesía » Otra
2.5K 1 16

 

По пътищата прашни все пътувам,

от страх да не пропадна в самота.

Здрависвам се и се сбогувам,

тъй както сменя се денят с нощта.

 

С хората обичам да общувам,

но срещите си не броя.

Със скитниците лагерувам,

обичам свойта свобода.

 

Всеки град е само начало,

всяка любов си има цена.

Грешен съм и с одеало

завивам мойта порочна душа.

 

В живота си нямам минало време.

Моят закон е  -  Живей за мига! 

Хомота надянал на тежкото бреме,

сам определям свойта съдба.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...