бармах (Леонид Стоянов)
103 724
5 dic 2007, 12:13

Пътуване 

  Poesía » Otra
2185 1 16

 

По пътищата прашни все пътувам,

от страх да не пропадна в самота.

Здрависвам се и се сбогувам,

тъй както сменя се денят с нощта.

 

С хората обичам да общувам,

но срещите си не броя.

Със скитниците лагерувам,

обичам свойта свобода.

 

Всеки град е само начало,

всяка любов си има цена.

Грешен съм и с одеало

завивам мойта порочна душа.

 

В живота си нямам минало време.

Моят закон е  -  Живей за мига! 

Хомота надянал на тежкото бреме,

сам определям свойта съдба.

 

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??