5 дек. 2007 г., 12:13

Пътуване

2.5K 1 16

 

По пътищата прашни все пътувам,

от страх да не пропадна в самота.

Здрависвам се и се сбогувам,

тъй както сменя се денят с нощта.

 

С хората обичам да общувам,

но срещите си не броя.

Със скитниците лагерувам,

обичам свойта свобода.

 

Всеки град е само начало,

всяка любов си има цена.

Грешен съм и с одеало

завивам мойта порочна душа.

 

В живота си нямам минало време.

Моят закон е  -  Живей за мига! 

Хомота надянал на тежкото бреме,

сам определям свойта съдба.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...