По пътищата прашни все пътувам,
от страх да не пропадна в самота.
Здрависвам се и се сбогувам,
тъй както сменя се денят с нощта.
С хората обичам да общувам,
но срещите си не броя.
Със скитниците лагерувам,
обичам свойта свобода.
Всеки град е само начало,
всяка любов си има цена.
Грешен съм и с одеало
завивам мойта порочна душа.
В живота си нямам минало време.
Моят закон е - Живей за мига!
Хомота надянал на тежкото бреме,
сам определям свойта съдба.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
