По пътищата прашни все пътувам,
от страх да не пропадна в самота.
Здрависвам се и се сбогувам,
тъй както сменя се денят с нощта.
С хората обичам да общувам,
но срещите си не броя.
Със скитниците лагерувам,
обичам свойта свобода.
Всеки град е само начало,
всяка любов си има цена.
Грешен съм и с одеало
завивам мойта порочна душа.
В живота си нямам минало време.
Моят закон е - Живей за мига!
Хомота надянал на тежкото бреме,
сам определям свойта съдба.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
