бармах (Леонид Стоянов)
103 724
5.12.2007 г., 12:13 ч.

Пътуване 

  Поезия » Друга
2183 1 16

 

По пътищата прашни все пътувам,

от страх да не пропадна в самота.

Здрависвам се и се сбогувам,

тъй както сменя се денят с нощта.

 

С хората обичам да общувам,

но срещите си не броя.

Със скитниците лагерувам,

обичам свойта свобода.

 

Всеки град е само начало,

всяка любов си има цена.

Грешен съм и с одеало

завивам мойта порочна душа.

 

В живота си нямам минало време.

Моят закон е  -  Живей за мига! 

Хомота надянал на тежкото бреме,

сам определям свойта съдба.

 

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??