30 ago 2014, 16:28

Пътуване

454 0 6

                                              Пътуване

 

                                    Пътувам, а с мене пътува

                                    родена от болка сълза...                                                    

                                    Тъжна картина рисува.

                                    Душата ми търси роса...

 

                                    Небето дано ме пожали

                                    и прати дъждовен живец!

                                    Лек вятър с любов да ме гали,

                                    накичен със слънчев венец.

 

                                    Музика да ме обгърне.

                                    Незнайна, нечута до днес.

                                    Болката да се превърне

                                    в най-чакана, радостна вест!

 

                                    Сълзата във бисер да блесне

                                    и пръсне безбройни зърна,            

                                    в душата ми звънко да екне,

                                    да ме обвий светлина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Санвали!Поздрав!!!
  • И аз ти го пожелавам, Стойна!

    Хареса ми стиха ти - докосва...
  • Много си щедра,Кръстина - благодаря! Радвам се, че се запознахме!
    Поздрави от сърце!
  • Много образен, оригинален и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам сбъднати мечти и на лирическата, и на
    прекрасната поетеса!
  • Благодаря ти,мила Ена!Бог да те благослови! Амин!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...