Aug 30, 2014, 4:28 PM

Пътуване

452 0 6

                                              Пътуване

 

                                    Пътувам, а с мене пътува

                                    родена от болка сълза...                                                    

                                    Тъжна картина рисува.

                                    Душата ми търси роса...

 

                                    Небето дано ме пожали

                                    и прати дъждовен живец!

                                    Лек вятър с любов да ме гали,

                                    накичен със слънчев венец.

 

                                    Музика да ме обгърне.

                                    Незнайна, нечута до днес.

                                    Болката да се превърне

                                    в най-чакана, радостна вест!

 

                                    Сълзата във бисер да блесне

                                    и пръсне безбройни зърна,            

                                    в душата ми звънко да екне,

                                    да ме обвий светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Санвали!Поздрав!!!
  • И аз ти го пожелавам, Стойна!

    Хареса ми стиха ти - докосва...
  • Много си щедра,Кръстина - благодаря! Радвам се, че се запознахме!
    Поздрави от сърце!
  • Много образен, оригинален и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам сбъднати мечти и на лирическата, и на
    прекрасната поетеса!
  • Благодаря ти,мила Ена!Бог да те благослови! Амин!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...