30.08.2014 г., 16:28

Пътуване

451 0 6

                                              Пътуване

 

                                    Пътувам, а с мене пътува

                                    родена от болка сълза...                                                    

                                    Тъжна картина рисува.

                                    Душата ми търси роса...

 

                                    Небето дано ме пожали

                                    и прати дъждовен живец!

                                    Лек вятър с любов да ме гали,

                                    накичен със слънчев венец.

 

                                    Музика да ме обгърне.

                                    Незнайна, нечута до днес.

                                    Болката да се превърне

                                    в най-чакана, радостна вест!

 

                                    Сълзата във бисер да блесне

                                    и пръсне безбройни зърна,            

                                    в душата ми звънко да екне,

                                    да ме обвий светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Санвали!Поздрав!!!
  • И аз ти го пожелавам, Стойна!

    Хареса ми стиха ти - докосва...
  • Много си щедра,Кръстина - благодаря! Радвам се, че се запознахме!
    Поздрави от сърце!
  • Много образен, оригинален и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам сбъднати мечти и на лирическата, и на
    прекрасната поетеса!
  • Благодаря ти,мила Ена!Бог да те благослови! Амин!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...