30 авг. 2014 г., 16:28

Пътуване

456 0 6

                                              Пътуване

 

                                    Пътувам, а с мене пътува

                                    родена от болка сълза...                                                    

                                    Тъжна картина рисува.

                                    Душата ми търси роса...

 

                                    Небето дано ме пожали

                                    и прати дъждовен живец!

                                    Лек вятър с любов да ме гали,

                                    накичен със слънчев венец.

 

                                    Музика да ме обгърне.

                                    Незнайна, нечута до днес.

                                    Болката да се превърне

                                    в най-чакана, радостна вест!

 

                                    Сълзата във бисер да блесне

                                    и пръсне безбройни зърна,            

                                    в душата ми звънко да екне,

                                    да ме обвий светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Санвали!Поздрав!!!
  • И аз ти го пожелавам, Стойна!

    Хареса ми стиха ти - докосва...
  • Много си щедра,Кръстина - благодаря! Радвам се, че се запознахме!
    Поздрави от сърце!
  • Много образен, оригинален и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам сбъднати мечти и на лирическата, и на
    прекрасната поетеса!
  • Благодаря ти,мила Ена!Бог да те благослови! Амин!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...