ПЪТУВАНЕ

Като самотни лодки във крушение

в препълнения с чувства океан

душите търсят своето спасение

във пристан тих на залива желан

отлита времето – минута по минута

почуква като капки от дъжда

отмерва ритъма си в песничка дочута

играем пак поредната игра...

минават бързо дните ни самотни

откъснат лист от стенен календар

а  мислите поставени на котва

на волните платна са господар

и тихо своя пристан те намират

към края са на вечния си бяг

след всички бури - плавно акостират

прегръща ги и пясъчният бряг...

21.06.2010