22 jun 2010, 13:08

Пътуване

779 0 1

ПЪТУВАНЕ

 

Като самотни лодки във крушение

в препълнения с чувства океан

душите търсят своето спасение

във пристан тих на залива желан

 

отлита времето – минута по минута

почуква като капки от дъжда

отмерва ритъма си в песничка дочута

играем пак поредната игра...

 

минават бързо дните ни самотни

откъснат лист от стенен календар

а  мислите поставени на котва

на волните платна са господар

 

и тихо своя пристан те намират

към края са на вечния си бяг

след всички бури - плавно акостират

прегръща ги и пясъчният бряг...

 

21.06.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво си описал пътешествието на човешките души!
    Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...