22 jun 2010, 13:08

Пътуване

781 0 1

ПЪТУВАНЕ

 

Като самотни лодки във крушение

в препълнения с чувства океан

душите търсят своето спасение

във пристан тих на залива желан

 

отлита времето – минута по минута

почуква като капки от дъжда

отмерва ритъма си в песничка дочута

играем пак поредната игра...

 

минават бързо дните ни самотни

откъснат лист от стенен календар

а  мислите поставени на котва

на волните платна са господар

 

и тихо своя пристан те намират

към края са на вечния си бяг

след всички бури - плавно акостират

прегръща ги и пясъчният бряг...

 

21.06.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво си описал пътешествието на човешките души!
    Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...