Jun 22, 2010, 1:08 PM

Пътуване

773 0 1

ПЪТУВАНЕ

 

Като самотни лодки във крушение

в препълнения с чувства океан

душите търсят своето спасение

във пристан тих на залива желан

 

отлита времето – минута по минута

почуква като капки от дъжда

отмерва ритъма си в песничка дочута

играем пак поредната игра...

 

минават бързо дните ни самотни

откъснат лист от стенен календар

а  мислите поставени на котва

на волните платна са господар

 

и тихо своя пристан те намират

към края са на вечния си бяг

след всички бури - плавно акостират

прегръща ги и пясъчният бряг...

 

21.06.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво си описал пътешествието на човешките души!
    Поздравления!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...