Пътуване
ПЪТУВАНЕ
Като самотни лодки във крушение
в препълнения с чувства океан
душите търсят своето спасение
във пристан тих на залива желан
отлита времето – минута по минута
почуква като капки от дъжда
отмерва ритъма си в песничка дочута
играем пак поредната игра...
минават бързо дните ни самотни
откъснат лист от стенен календар
а мислите поставени на котва
на волните платна са господар
и тихо своя пристан те намират
към края са на вечния си бяг
след всички бури - плавно акостират
прегръща ги и пясъчният бряг...
21.06.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
