6 abr 2006, 23:07

пътят

  Poesía
752 0 1
Събуждам се уморен
вълци вият в моя ум
загробен.
Оглеждам се и виждам
шаман стои пред мен
чака ме вероятно.
Вреето е спряло
живота застинал
подава ръка и чака да го последвам до другата
страна.
Отвън лодка стои
същество я държи
кръв по улиците празни
дим в небесата сиви
прах в очите на хората живи.
Това ли е краят?
Тих хаос-излая лодкарят
Шаманът стои до мен
превръщам се в спомен
наблюдава моя дух сломен
седя като човек ослепен
и се сещам,че и преди
тук съм бил,нали?

Страхът изчезва
идва силата.
Духовете на моща обземат тялото ми.
Сега осъзнах
Това са мойте владения
без никакво колебание
призовавам времето и смърта
да станат отново мой роби
тук и сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...