6 апр. 2006 г., 23:07

пътят

753 0 1
Събуждам се уморен
вълци вият в моя ум
загробен.
Оглеждам се и виждам
шаман стои пред мен
чака ме вероятно.
Вреето е спряло
живота застинал
подава ръка и чака да го последвам до другата
страна.
Отвън лодка стои
същество я държи
кръв по улиците празни
дим в небесата сиви
прах в очите на хората живи.
Това ли е краят?
Тих хаос-излая лодкарят
Шаманът стои до мен
превръщам се в спомен
наблюдава моя дух сломен
седя като човек ослепен
и се сещам,че и преди
тук съм бил,нали?

Страхът изчезва
идва силата.
Духовете на моща обземат тялото ми.
Сега осъзнах
Това са мойте владения
без никакво колебание
призовавам времето и смърта
да станат отново мой роби
тук и сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...