6 апр. 2006 г., 23:07

пътят

751 0 1
Събуждам се уморен
вълци вият в моя ум
загробен.
Оглеждам се и виждам
шаман стои пред мен
чака ме вероятно.
Вреето е спряло
живота застинал
подава ръка и чака да го последвам до другата
страна.
Отвън лодка стои
същество я държи
кръв по улиците празни
дим в небесата сиви
прах в очите на хората живи.
Това ли е краят?
Тих хаос-излая лодкарят
Шаманът стои до мен
превръщам се в спомен
наблюдава моя дух сломен
седя като човек ослепен
и се сещам,че и преди
тук съм бил,нали?

Страхът изчезва
идва силата.
Духовете на моща обземат тялото ми.
Сега осъзнах
Това са мойте владения
без никакво колебание
призовавам времето и смърта
да станат отново мой роби
тук и сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...