28 feb 2007, 17:29

ПЪТЯТ

  Poesía
886 0 3
                         на себе си
     Свикна ли вече?
     Съвсем изподраска краката си,
     а и пътят
     не е от вежливите.
     Няма как.
     Най-мъчният път
     е най-истински твоя.
     Лесните ги избраха страхливите.
     Няма как.
     Остава ти да оцелееш,
     прегърбен
     от много рискуване.
     Не вярвай на другите, дето кретат.
     Най-труден
     е пътят на лудите.
     Няма как.
     Тъй остаряват сезоните,
     вярвайки в свойто безсмъртие.
     Остава ти
     права
     да минеш през тръните.
     Или пък надолу -
     със другите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...