Feb 28, 2007, 5:29 PM

ПЪТЯТ

  Poetry
883 0 3
                         на себе си
     Свикна ли вече?
     Съвсем изподраска краката си,
     а и пътят
     не е от вежливите.
     Няма как.
     Най-мъчният път
     е най-истински твоя.
     Лесните ги избраха страхливите.
     Няма как.
     Остава ти да оцелееш,
     прегърбен
     от много рискуване.
     Не вярвай на другите, дето кретат.
     Най-труден
     е пътят на лудите.
     Няма как.
     Тъй остаряват сезоните,
     вярвайки в свойто безсмъртие.
     Остава ти
     права
     да минеш през тръните.
     Или пък надолу -
     със другите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...