Feb 28, 2007, 5:29 PM

ПЪТЯТ

  Poetry
882 0 3
                         на себе си
     Свикна ли вече?
     Съвсем изподраска краката си,
     а и пътят
     не е от вежливите.
     Няма как.
     Най-мъчният път
     е най-истински твоя.
     Лесните ги избраха страхливите.
     Няма как.
     Остава ти да оцелееш,
     прегърбен
     от много рискуване.
     Не вярвай на другите, дето кретат.
     Най-труден
     е пътят на лудите.
     Няма как.
     Тъй остаряват сезоните,
     вярвайки в свойто безсмъртие.
     Остава ти
     права
     да минеш през тръните.
     Или пък надолу -
     със другите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...