28.02.2007 г., 17:29

ПЪТЯТ

884 0 3
                         на себе си
     Свикна ли вече?
     Съвсем изподраска краката си,
     а и пътят
     не е от вежливите.
     Няма как.
     Най-мъчният път
     е най-истински твоя.
     Лесните ги избраха страхливите.
     Няма как.
     Остава ти да оцелееш,
     прегърбен
     от много рискуване.
     Не вярвай на другите, дето кретат.
     Най-труден
     е пътят на лудите.
     Няма как.
     Тъй остаряват сезоните,
     вярвайки в свойто безсмъртие.
     Остава ти
     права
     да минеш през тръните.
     Или пък надолу -
     със другите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...