28 февр. 2007 г., 17:29

ПЪТЯТ

889 0 3
                         на себе си
     Свикна ли вече?
     Съвсем изподраска краката си,
     а и пътят
     не е от вежливите.
     Няма как.
     Най-мъчният път
     е най-истински твоя.
     Лесните ги избраха страхливите.
     Няма как.
     Остава ти да оцелееш,
     прегърбен
     от много рискуване.
     Не вярвай на другите, дето кретат.
     Най-труден
     е пътят на лудите.
     Няма как.
     Тъй остаряват сезоните,
     вярвайки в свойто безсмъртие.
     Остава ти
     права
     да минеш през тръните.
     Или пък надолу -
     със другите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...