Не можах да ви направя щастливи,
все нещо не достигаше.
Не достигаше песента недоизпята,
не достигаше времето
и къшеят хляб не достигаше,
и слънцето до нас не достигаше,
някъде зад хоризонта скрито!
За това пък в по-вече бяха:
Вяра, че утре ще е по-добре,
Надежда, че хлябът по-сладък ще стане.
И започнах да слагам в торбата
(ще ви трябва по пътя) ...