Не можах да ви направя щастливи,

          все нещо не достигаше.

          Не достигаше песента недоизпята,

          не достигаше времето

          и къшеят хляб не достигаше,

          и слънцето до нас не достигаше,

          някъде зад хоризонта скрито!

          За това пък в по-вече бяха:

          Вяра, че утре ще е по-добре,

          Надежда, че хлябът по-сладък ще стане.

          И започнах да слагам в торбата

          (ще ви трябва по пътя)

           Вяра и Надежда,Чест и Достойнство,

           щипка пръст и една звезда.

           А, да, и мечти,

           защото без мечти птиче не лети.

           И литнаха в простора син!

           И върна се слънцето отново,

           и песента огласи този свят огромен,

           и хлябът е за двама...

           Само там, някъде на дъното на торбата,

           майчината любов остана!

           Бонка Василева