11 сент. 2012 г., 10:51

Пътят 

  Поэзия
807 0 0
Не можах да ви направя щастливи,
все нещо не достигаше.
Не достигаше песента недоизпята,
не достигаше времето
и къшеят хляб не достигаше,
и слънцето до нас не достигаше,
някъде зад хоризонта скрито!
За това пък в по-вече бяха:
Вяра, че утре ще е по-добре,
Надежда, че хлябът по-сладък ще стане.
И започнах да слагам в торбата
(ще ви трябва по пътя) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Все права защищены

Предложения
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »