8 nov 2012, 11:56

Пътят 

  Poesía » De amor
796 0 5

Пътят

 

 

 

Пътува влакът с песента от спомени,

понесъл тежкия товар от чувства.

Години дълги, като лист отронени,

потъват бавно в мрачината пуста.

 

И ето го безкрая необятен,

където всичко слива се с мъглата.

Любими хора, близки и познати

заглъхват като ехо в тишината.

 

А ние чакаме вика съдбовен,

камбанено разтърсващ небесата.

Забравили живота си греховен,

да слеем пак душите и сърцата...

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Антоан! Всеки разбира поезията по свой начин, но ти си схванал точно смисъла на стихотворението. Пътят , който всеки от нас извървява, за да достигне духовното съвършенство....
  • Благодаря!
  • "Да слеем пак душите и сърцата..."
    Прочувствено и много истинско! Поздравления!
  • Благодаря
  • !
Propuestas
: ??:??