8 нояб. 2012 г., 11:56

Пътят

1K 0 5

Пътят

 

 

 

Пътува влакът с песента от спомени,

понесъл тежкия товар от чувства.

Години дълги, като лист отронени,

потъват бавно в мрачината пуста.

 

И ето го безкрая необятен,

където всичко слива се с мъглата.

Любими хора, близки и познати

заглъхват като ехо в тишината.

 

А ние чакаме вика съдбовен,

камбанено разтърсващ небесата.

Забравили живота си греховен,

да слеем пак душите и сърцата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Антоан! Всеки разбира поезията по свой начин, но ти си схванал точно смисъла на стихотворението. Пътят , който всеки от нас извървява, за да достигне духовното съвършенство....
  • Благодаря!
  • "Да слеем пак душите и сърцата..."
    Прочувствено и много истинско! Поздравления!
  • Благодаря
  • !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...