8 нояб. 2012 г., 11:56

Пътят

1K 0 5

Пътят

 

 

 

Пътува влакът с песента от спомени,

понесъл тежкия товар от чувства.

Години дълги, като лист отронени,

потъват бавно в мрачината пуста.

 

И ето го безкрая необятен,

където всичко слива се с мъглата.

Любими хора, близки и познати

заглъхват като ехо в тишината.

 

А ние чакаме вика съдбовен,

камбанено разтърсващ небесата.

Забравили живота си греховен,

да слеем пак душите и сърцата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Антоан! Всеки разбира поезията по свой начин, но ти си схванал точно смисъла на стихотворението. Пътят , който всеки от нас извървява, за да достигне духовното съвършенство....
  • Благодаря!
  • "Да слеем пак душите и сърцата..."
    Прочувствено и много истинско! Поздравления!
  • Благодаря
  • !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...