Пътят
Пътува влакът с песента от спомени,
понесъл тежкия товар от чувства.
Години дълги, като лист отронени,
потъват бавно в мрачината пуста.
И ето го безкрая необятен,
където всичко слива се с мъглата.
Любими хора, близки и познати
заглъхват като ехо в тишината.
А ние чакаме вика съдбовен,
камбанено разтърсващ небесата.
Забравили живота си греховен,
да слеем пак душите и сърцата...
© Далия Всички права запазени