8.11.2012 г., 11:56

Пътят

1K 0 5

Пътят

 

 

 

Пътува влакът с песента от спомени,

понесъл тежкия товар от чувства.

Години дълги, като лист отронени,

потъват бавно в мрачината пуста.

 

И ето го безкрая необятен,

където всичко слива се с мъглата.

Любими хора, близки и познати

заглъхват като ехо в тишината.

 

А ние чакаме вика съдбовен,

камбанено разтърсващ небесата.

Забравили живота си греховен,

да слеем пак душите и сърцата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Антоан! Всеки разбира поезията по свой начин, но ти си схванал точно смисъла на стихотворението. Пътят , който всеки от нас извървява, за да достигне духовното съвършенство....
  • Благодаря!
  • "Да слеем пак душите и сърцата..."
    Прочувствено и много истинско! Поздравления!
  • Благодаря
  • !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...