Nov 8, 2012, 11:56 AM

Пътят

  Poetry » Love
1K 0 5

Пътят

 

 

 

Пътува влакът с песента от спомени,

понесъл тежкия товар от чувства.

Години дълги, като лист отронени,

потъват бавно в мрачината пуста.

 

И ето го безкрая необятен,

където всичко слива се с мъглата.

Любими хора, близки и познати

заглъхват като ехо в тишината.

 

А ние чакаме вика съдбовен,

камбанено разтърсващ небесата.

Забравили живота си греховен,

да слеем пак душите и сърцата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Антоан! Всеки разбира поезията по свой начин, но ти си схванал точно смисъла на стихотворението. Пътят , който всеки от нас извървява, за да достигне духовното съвършенство....
  • Благодаря!
  • "Да слеем пак душите и сърцата..."
    Прочувствено и много истинско! Поздравления!
  • Благодаря
  • !

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...