14 may 2019, 23:49  

Пътят на живота

  Poesía » Otra
393 1 1

За теб създадох времето да бъдеш

от словото и любовта ми сътворен

и своя лик в душата ти положих,

живот да имаш чист и съвършен.

 

На теб едничък дадох свободата

от злото и доброто да опиташ,

за да разкриеш благата ми воля,

да ме познаеш, и да ме обикнеш.

 

Но щом опита от плода на злото,

лице назад към сенките извърна

и светлината що положих в теб,

в сянка смъртна мигом се обърна.

 

Пожела без мен да съществуваш,

без космичните закони - да твориш,

ала в страстите си тление намери,

и почна ти по мене да скърбиш.

 

Но тесен път разлъчи ни и трябва,

през огъня ми свет да се очистиш,

че нокти злото впило е в душата,

но пуска те тогаз кога ме търсиш.

 

Чуй тихия ми глас във съвестта си

и поглед извърни към светлината,

скърши оковите на земния копнеж,

за да възкръсне за живот душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Развей Прах Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...