За теб създадох времето да бъдеш

от словото и любовта ми сътворен

и своя лик в душата ти положих,

живот да имаш чист и съвършен.

На теб едничък дадох свободата

от злото и доброто да опиташ,

за да разкриеш благата ми воля,

да ме познаеш, и да ме обикнеш.

Но щом опита от плода на злото,

лице назад към сенките извърна

и светлината що положих в теб,

в сянка смъртна мигом се обърна.

Пожела без мен да съществуваш,

без космичните закони - да твориш,

ала в страстите си тление намери,

и почна ти по мене да скърбиш.

Но тесен път разлъчи ни и трябва,

през огъня ми свет да се очистиш,

че нокти злото впило е в душата,

но пуска те тогаз кога ме търсиш.

Чуй тихия ми глас във съвестта си

и поглед извърни към светлината,

скърши оковите на земния копнеж,

за да възкръсне за живот душата.