May 14, 2019, 11:49 PM  

Пътят на живота

  Poetry » Other
396 1 1

За теб създадох времето да бъдеш

от словото и любовта ми сътворен

и своя лик в душата ти положих,

живот да имаш чист и съвършен.

 

На теб едничък дадох свободата

от злото и доброто да опиташ,

за да разкриеш благата ми воля,

да ме познаеш, и да ме обикнеш.

 

Но щом опита от плода на злото,

лице назад към сенките извърна

и светлината що положих в теб,

в сянка смъртна мигом се обърна.

 

Пожела без мен да съществуваш,

без космичните закони - да твориш,

ала в страстите си тление намери,

и почна ти по мене да скърбиш.

 

Но тесен път разлъчи ни и трябва,

през огъня ми свет да се очистиш,

че нокти злото впило е в душата,

но пуска те тогаз кога ме търсиш.

 

Чуй тихия ми глас във съвестта си

и поглед извърни към светлината,

скърши оковите на земния копнеж,

за да възкръсне за живот душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Развей Прах All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...