14.05.2019 г., 23:49  

Пътят на живота

395 1 1

За теб създадох времето да бъдеш

от словото и любовта ми сътворен

и своя лик в душата ти положих,

живот да имаш чист и съвършен.

 

На теб едничък дадох свободата

от злото и доброто да опиташ,

за да разкриеш благата ми воля,

да ме познаеш, и да ме обикнеш.

 

Но щом опита от плода на злото,

лице назад към сенките извърна

и светлината що положих в теб,

в сянка смъртна мигом се обърна.

 

Пожела без мен да съществуваш,

без космичните закони - да твориш,

ала в страстите си тление намери,

и почна ти по мене да скърбиш.

 

Но тесен път разлъчи ни и трябва,

през огъня ми свет да се очистиш,

че нокти злото впило е в душата,

но пуска те тогаз кога ме търсиш.

 

Чуй тихия ми глас във съвестта си

и поглед извърни към светлината,

скърши оковите на земния копнеж,

за да възкръсне за живот душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Развей Прах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...