6 mar 2025, 7:12

Пътят след Бога

  Poesía
340 4 1

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА

 

… в това, що Бог за мене е решил,

не виждам просто смисъл да му преча,

ще бъда мравка, птица през април,

дърво и вятър – всичко! – щом понеча,

 

три шепи блага ручейна вода

за друмник, в маранята каталясал,

ще си развявам бялата брада

по знайните маршрути на Атласа,

 

летях през най-красивата съдба! –

да дишам на земята два-три мига –

хлапето с малка свирка от върба,

мъж! – пял в дует със лятната авлига,

 

синчец и мак в девойчини коси,

и шмугнала се в подмола пъстърва,

и – ако Бог реши да ме спаси? –

за обичта стократно ще му върна! –

 

стишено птиче скътал съм на гръд,

със него ще ви пеем всяка вечер,

когато тръгна някой ден на път,

а – щом е път след Господа, е вечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...